Платания (дем Горуша)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Платания.
| Платания Πλατανιά | |
| — село — | |
  Платания  Платания  Платания | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Горуша |
| Географска област | Населица |
| Надм. височина | 680 m |
| Население | 88 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 500 01 |
Платания, още Бобуща или Бобущ (произношение в най-близкия български говор: Бобушча, на гръцки: Πλατανιά, Платания, Платаня, до 1927 година: Μπουμπούστιον, Бобустион[1]), е село в Република Гърция, дем Горуша (Войо) в област Западна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 680 m надморска височина,[2] северно от град Неаполи (Ляпчища, Населич), на границата с дем Хрупища. На север граничи със село Богатско. Селото е разположено по десния (югозападен) бряг на река Бистрица.[3]
История
[редактиране | редактиране на кода]Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Според академик Иван Дуриданов Бобущ, Бобуща е притежателно прилагателно със суфикс -јь, -jā от изчезналото лично име Бобут-(а), разширено със суфикс -ут(а) от Бобе, Бобо, хипокористика от Богдан, Борис и прочее. Сравними са старополските лични имена Bob, Bobek, Bobka, старочешките лични имена Bob, Bobek. Суфиксът -ut(a) е сравним в полските лични имена Blizuta, Boguta, Nieguta.[4]
Йордан Заимов смята, че името е от *Бобошт: бобот, „глух шум (от падане на вода)“. Според Дуриданов от съществителни с подобно значение не са засвидетелствани притежателни прилагателни.[4]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]„Бистрица я прѣминахме по единъ тѣсенъ мостъ и не безъ страхъ при Смикси. Това мѣсто служи и за езиковна граница. Първото село, въ което се говори само на гръцки, е Бубуща. Тукашнитѣ жители се наричатъ валахадесъ; тѣ сѫ повечето мохамедане, но говорятъ изключително гръцки. Названието си сѫ получили отъ това, че знаятъ само една турска дума „евала“. Тѣхния типъ е повечето гръцки, отколкото славянски: черна коса и очи, и изкривенъ носъ се срѣщатъ най-много. (Именно зарадъ тия чърти неможе да се мисли, че тѣ иматъ нѣщо общо съ „Влахи“.)“[5]
В края на XIX век Бобуща е мюсюлманско гръкоезично село в Населишка каза на Османската империя. Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 в него живеят 300 гърци мохамедани (валахади).[6]
Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Бобуци (Μπομπούτσι), Населишка каза, живеят 650 валахади.[7]
В „Етнография на Македония“, издадена в 1924 година, Густав Вайганд описва Бубуща като гръцко село на българо-гръцката езикова граница:
| „ | Котловината на Кастория е българска, но самата Кастория както и Маврово са гръцки, респективно гърцизирани, в Хрупища гръцката партия е наистина много силна, но не може да става дума за гърцизиране. Гощерац е почти, Богатсико - напълно гърцизирано. Езиковата граница върви от Гощерац към моста на Смикси, на север лежащото Пишак е още българско, а обратно Витсани и Бубуща са гръцки. Долината на идващия от Грамости поток, на Белица, е българска до Хамотско, следващото Линотопи е албанско, а следващото Грамости - аромънско.[8] | “ |
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Бобуща остава в Гърция. В средата на 20-те години населението на Бобуща е изселено в Турция по силата на Лозанския договор и на негово място са заселени понтийски гърци бежанци от Турция.[9] В 1928 година то е представено като изцяло гръцко бежанско село със 72 семейства и 236 жители.[10]
В 1927 година името на селото е сменено на Платания.[2]
Населението традиционно произвежда различни земеделски продукти.[2]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Кондоянев чифлик[3] | Τσιφλίκ Κοντογιάννη | Левкес | Λεύκες[11] | бивше селище С от Платания на десния бряг на Бистрица[3] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 351[2] | 290[2] | 213[2] | 305[2] | 245[2] | 177[2] | 116[2] | 151[2] | 148[2] | 121 | 93 | 88 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 333. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б в По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори // Лингвистични студии за Македония. София, Македонски научен институт, 1996. с. 183.
- ↑ Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 125.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 272.
- ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 514. (на гръцки)
- ↑ Вайганд, Густав. Етнография на Македония, т. 1, София, 1992, стр. 465-466.
- ↑ Официален сайт на Дем Неаполи, архив на оригинала от 6 юли 2009, https://web.archive.org/web/20090706025704/http://www.neapolikoz.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=19&Itemid=33, посетен на 3 май 2010
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1051. (на гръцки)
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
